&10:56:17)
Екатерина Дафовска - единствената българка със злато от зимна олимпиада, си спомня за титлата в Нагано
Чепеларе се готви да отпразнува за 28-и път олимпийската купа на Екатерина Дафовска - единствената българка, спечелила златен орден от Зимни олимпийски игри. Триумфът ѝ в Нагано през 1998 г. остава един от най-светлите моменти в историята на българския спорт – победа, пристигнала в непредвиден и извънредно сложен миг от кариерата ѝ.
„ Никой не очакваше добър резултат от нас. Сезонът потегли доста мъчно. Стигнах до обезсърчение и си споделих, че в случай че не направя нищо на тази олимпиада, се отхвърлям от биатлона “, спомня си Дафовска в изявление за “Здравей България ”. По думите ѝ два месеца нищо не вървяло, а по-късно нещата се променили коренно – когато никой не го е очаквал.
Олимпийският старт в Нагано остава неповторим в кариерата ѝ и по още една причина. „ Това е единственият път, когато потеглих със загряващи ски. Усещах ги толкоз добре, че взех решение да пожертвам. Никога по-късно не съм стартирала с такива. Обикновено за загрявка се взима най-лошият чифт, а при нас се оказа, че най-бавните ски са най-летящите “, споделя тя.
Силен и прочувствен спомен за Дафовска остава и церемонията по награждаването. „ Иван Славков промени церемонията. Сълзите му течаха “, спомня си олимпийската шампионка.
В нейната визитка има още два бронзови медала от международни шампионати, европейска купа и присъединяване в четири Зимни олимпийски игри – Лилехамер, Нагано, Солт Лейк Сити и Торино.
Тя признава, че олимпийските игри постоянно носят специфична страст. „ Откриването, дефилето на всички спортисти – това е нещо доста прелестно. Имаме традиция да си разменяме значки с другите тимове. Те остават като мемоари “, споделя Дафовска.
Тя признава, че мотивацията ѝ като играч идва последователно – от първите стъпки на почетната стълбичка. „ Когато към този момент си бил трети, след това втори, искаш да стигнеш още малко по-нагоре “, споделя тя.
Олимпийското злато през днешния ден заема почетно място в хотела на Екатерина Дафовска в Пампорово. Медалът е изложен в стъклена витрина паралелно с други скъпи предмети от богатата ѝ кариера. на.
„ Всички моменти, в които съм предиздвикала хората да се гордеят, че са българи, остават за цялостен живот. Мечтата ми беше да чуя българския химн. Това се случва доста рядко, а на Олимпиада е нещо извънредно “, споделя шампионката.
Екатерина Дафовска поставя завършек на дейната си спортна кариера през 2007 година, само че остава покрай българския биатлон и до през днешния ден. Според нея страната ни разполага с един от най-силните си тимове за идните Зимни олимпийски игри в Милано-Кортина.
„ Те имаха целогодишни лагери и високопланинска подготовка в чужбина. Давам им препоръки, укротявам ги, когато не са в най-хубавата си форма, и ги предизвиквам да имат куража да дадат най-хубавото от себе си. Най-важното на една олимпиада е да са спокойни, съсредоточени и да се забавляват – по този начин най-достойно ще показват България “, акцентира тя.
„ Никой не очакваше добър резултат от нас. Сезонът потегли доста мъчно. Стигнах до обезсърчение и си споделих, че в случай че не направя нищо на тази олимпиада, се отхвърлям от биатлона “, спомня си Дафовска в изявление за “Здравей България ”. По думите ѝ два месеца нищо не вървяло, а по-късно нещата се променили коренно – когато никой не го е очаквал.
Олимпийският старт в Нагано остава неповторим в кариерата ѝ и по още една причина. „ Това е единственият път, когато потеглих със загряващи ски. Усещах ги толкоз добре, че взех решение да пожертвам. Никога по-късно не съм стартирала с такива. Обикновено за загрявка се взима най-лошият чифт, а при нас се оказа, че най-бавните ски са най-летящите “, споделя тя.
Силен и прочувствен спомен за Дафовска остава и церемонията по награждаването. „ Иван Славков промени церемонията. Сълзите му течаха “, спомня си олимпийската шампионка.
В нейната визитка има още два бронзови медала от международни шампионати, европейска купа и присъединяване в четири Зимни олимпийски игри – Лилехамер, Нагано, Солт Лейк Сити и Торино.
Тя признава, че олимпийските игри постоянно носят специфична страст. „ Откриването, дефилето на всички спортисти – това е нещо доста прелестно. Имаме традиция да си разменяме значки с другите тимове. Те остават като мемоари “, споделя Дафовска.
Тя признава, че мотивацията ѝ като играч идва последователно – от първите стъпки на почетната стълбичка. „ Когато към този момент си бил трети, след това втори, искаш да стигнеш още малко по-нагоре “, споделя тя.
Олимпийското злато през днешния ден заема почетно място в хотела на Екатерина Дафовска в Пампорово. Медалът е изложен в стъклена витрина паралелно с други скъпи предмети от богатата ѝ кариера. на.
„ Всички моменти, в които съм предиздвикала хората да се гордеят, че са българи, остават за цялостен живот. Мечтата ми беше да чуя българския химн. Това се случва доста рядко, а на Олимпиада е нещо извънредно “, споделя шампионката.
Екатерина Дафовска поставя завършек на дейната си спортна кариера през 2007 година, само че остава покрай българския биатлон и до през днешния ден. Според нея страната ни разполага с един от най-силните си тимове за идните Зимни олимпийски игри в Милано-Кортина.
„ Те имаха целогодишни лагери и високопланинска подготовка в чужбина. Давам им препоръки, укротявам ги, когато не са в най-хубавата си форма, и ги предизвиквам да имат куража да дадат най-хубавото от себе си. Най-важното на една олимпиада е да са спокойни, съсредоточени и да се забавляват – по този начин най-достойно ще показват България “, акцентира тя.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ